Две ръце

Едната
кълца парченца
търси артерии
събира кръвта
във шепа
на дълги серии
дори бута със пръст
подава в устата
да усети победата
после хвърля в пръстта
мачка с пръсти и шепи в земята.
Другата
събира части
слага лепенки
от своите страсти
отсява пепел
липсва ли течност
дава своята
гореща вечност
съединява разкъсани рани
почиства чуждата болка
вади своята любов
да заздравеят
ги храни.
Две ръце
все човешки
но едната сякаш
излята от камък
каквото пипне
примира
другата е от пламък
върви подир нея
хваща нейните белези
погалва със огън
когато е пепел
обръща се и отстъпва.
Тя е наоколо
нейде е скрита
първата като сбърка
пак ще изскочи
и онази ще бъде
отново разбита!

..