Кладенецът понякога пресъхва
само капчица на дъното му свети
малка кофа и синджирът тъй ръждясъл
се мъчат във нацепената пепел.
Във сухотата влага си полъхва
и се опитва да блещука
дори и малка още, не изсъхва
не се заравя и търси си пролука.
И започна от тука тъй борбата
пукнатини нажежават кръгозора
и тя започва бяг и в бързината
не вижда в себе си обзора.
Не скача в кофата защото е изпита
изсъхнала на няколко тресчици
с последни сили и изрити пръсти
се вкопчва във железните редици.
Когато мисли че не същесвува
и ситигне до върхът на светлината
намира с други капки да палува
а кладенеца спи във тишината.
*Изображението е с лиценз Public Domain
..
Добро утро,ти си най -производителната стихопретарица,която познавам.А и всичките стихчета са хубави,поздравления
ОтговорИзтриванеБлагодаря Кети! Приятен ден!
ОтговорИзтриванеЕдна капка не е достатъчна, но пък в нея може да е скрит целият свят.
ОтговорИзтриванеА щом е скирит целият свят ...
ОтговорИзтриване