вторник, 4 май 2010 г.

На път


Намирам се на поредното си кръстовище. Толкова много табели без надписи. Кой ли път трябва да избера, а има и по-земята нахвърляни и начупени. Гледам ги всичките. Няма никакви признаци на свлачища чак до хоризонта. Ако попадна на затрупване ще заседна някъде задълго и ще трябва да разчиствам.А инструмент нямам, разчитам само на голите си чувства.
Как си приличат като близнаци а всъшност са толкова различни.
Усет, вече ме е подхлъзвал. И после какво, крепост ли ще строя или ще правя камари от камъни.
Чака ме поредният ми път. Дали ще е с пясък камъчки или скали ще усетя като се стоварят върху главата ми. Сега трябва да тръгна, нали още дишам все ще вървя нанякъде. Щом имам избор все е нещо. Ако беше само един, и ме чака не нещо за хвърляне а непреодолима планина.
Сега мога да се завръщам, да почина за малко и да поема за поредният си път!

*Изображението е с лиценз Public Domain
..

2 коментара:

  1. Просто на прави крачка напред. Краката сами ще те поведат накъдето трябва.

    ОтговорИзтриване
  2. Само някой леко да ме хване за ръката.

    ОтговорИзтриване