четвъртък, 6 май 2010 г.

Колко неща


Ми трябват за едно съществуване.
Прашинка слънце.
Глътка утринен въздух.
Частица искрена усмивка.
И две думи силни да ме побутнат.
Да премина през прага осветен от точица . Да гледам само напред и не вдишвам неприятел.
Когато пред мен се изправи висока стена и ме блъсне в гърдите от там да изскочат крила.
Ще ме вдигнат без да усетя и ще ме прехвърлят от другата страна. А нещо бързо ще тупа в гърдите!
Ще сложа нежно ръка да го укротя и леко ще се усмихвам.

*Изображението е с лиценз Public Domain
..

Няма коментари:

Публикуване на коментар