Там някъде

Във дървена колиба
живеят две които си нехаят
дали светът днес ще кукурига
те никога не спират да мечтаят.
Не са си сложили врата
не се крият
и ровят в себе си за красотата
не търсят прах по чувствата да трият
летят на мислите в крилата.
Дори легло си нямат
не знаят никога да дрямат
отворили са си очите
и гледат пътят на звездите.
Само по средата на дървената маса
оставят винаги троха Любов
която никога не чистят
това има, там някъде
във дървена колиба
като Покров
за тези две които си нехаят
една троха да имат днес
делят на две
не спират да мечтаят!

*Изображението е с лиценз Public Domain
..