сряда, 19 май 2010 г.

На околовръстното


-Добра среща невесто.
Я съм упрел Мара кога още светеше Зорницата. То моят зор е да стигна до конскию пазар у Добрич. Да си купя дуве прасита. Да си ги углявам че да има по- Коледа кво да изквичи. Ама още не е съвсем видело, а я съм малко със очите кат пиян у пътя. Не помня кога съм роден та и те на мене си мязат годинките. Ей на, това магаренце младо ме води. Да е живо и здраво че без него се загубвам кат едното нищо.
Ти и и, сигур на нивата си тръгнала толкоз рано. Иначе като изпече онова отгоре, де я тая сянка в това огро о омно поле......
Магарето както си дремеше още със наведена във земята глава, изведнъж рязко я изправи. Насреща му имаше някакво подобие.
Първо му видя копитата. Въпреки че беше невиждащо утро те лъщяха кат на баба Пена престилката кога топеше маста на огъня, ама още преди да махне кръвта, зеленото и жълтото и другите неща дето ги бе плискала по-себе си.
Леко си изправяше главата да не си счупи врата защото дядото му дърпаше дизгините а и тези розови дупки го хипнотизираха. Мина време докато поглява нагоре. За същото щеше да се презоби . А озореният му поглед стигна до една странна тасма. То това парче сукно не стигаше за капак на едното му око, но нямаше време да го оглява. Току що изгря слънцето и то лъсна като улуците на курника на дяда попа, той имаше арни.Та така блесна това че без малко да ослепи очите му, и тогава щяха да видят село ама на куково лято.
Тъкмо се отмая и дълбокият му поглед стигна до едно място и тряс та се затвори.
Лекичко отвори едното да не направи тик, после другото което още спеше ама при тая гледка се облещи.
В някаква малка дупка, висеше доста голяма халка. Така мязаше на оная която имаше Гошко прасето. Той риеше де. А тука накой си е завирал така яко суратя че се беше забила във тумбака чак.
А по-нагоре нищо. Само една го о оляма камара прегоряла, забравена люцерна. Жълтозелена, смачкана и рошава.
А като стигна до муцуната тръпки го побиха.
Таквоз мазно и саренбозево имаше сал комшийската кокошка зад опашката си която го кълва по носа и ушите и му окапа козината.
Мали и и, а тези комбали направо му изкилиха краката. Такива се показаха на прозорчето на дама зимъска, черни до ушите. Призрак беше, ама кучето Боби го подгони. След тези работи дядото го води по-врачки и баячки иначе щеше да се парализира. Но сега Боби го няма а дядото е по-зле от него. Трябва да си вземе акъля иначе...
Зачуди се, край нея ли да мине и да си остане три дена със уплаха или.... Погледна къра, там в далечината се чуваше грухтене. Пряк път към конския пазар ама със буци от скопосано оране. Ако обърне каручката със дядото и се върне така на село, баба Пена ще го скотавчи на суджук.
Най- харно обратно и вкъщи. Обърна избирден на сто и осемдесет градуса, набра инерция и хукна.
А отзад подобието се опита да ги подгони на високите си копита ама се стовари в една дупка на асфалта. Изправи се, изтупа тасмата и изкрещя като замяташе петелешкия си нокът.
-Дядка нямаш ли пет лева е. Ша ти направя една с....
А на замятащата се най-отгоре в бързината се заклати нещо което заприлича на мандалото на нужник.
Дядото само дърпаше дизгините и мърмореше.
-Маро, къде хукна сега. Какво ще правим без прасенце на Коледа.

*Изображението е с лиценз Public Domain

9 коментара:

  1. :а Колко е хубаво, Руми! Успя да ме върнеш на село,рано сутрин, въпреки че някоя друга дума не дознайвам от вашия диалект.
    :х :ж

    ОтговорИзтриване
  2. Толкова е хубаво,че си помислих-това е Чудомир,погледнах автора-не,това е Руми... :В :х

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря :а чакам запитвания ако се затруднявате със жаргона

    ОтговорИзтриване
  4. Няма проблеми ,"родна реч,омайна,сладка".. дойдох си на думата...Още малко остана и отивам там :ц :5а

    ОтговорИзтриване
  5. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  6. Ех тези лудогорци! :ц
    Не знам коя дума по-първинко да ми обясниш :В

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря Влади!
    Kal4o аз съм добружанка . А думите забрави само да е весело ;В

    ОтговорИзтриване