събота, 22 май 2010 г.

Ако аз


Се смятам за нещо, като Човек! Какво че надничаш зад гърбът ми вчера и днес. И утре ще е така. Дали ще те видя и ще се обърна? От мене зависи. Гняв, егоизъм и лъжа криеш в погледа си. Или по-навътре, усещам че не греша. Колко ще мълчиш и ще гледаш със празния си поглед или ще отричаш.Ще се наричаш приятел и любим. Украса от думи красиви ще те опиват, а ти ще се поглеждаш в огледалото дали ти отиват. Ще събираш навалица да се хвалиш.Колода от снимки ще вадиш на които си мислиш че сме заедно.А тази усмивка поставена от къде я извадих! Малка хартийка, но колко ли значи? За тебе може би дреха по-модата. А когато остарее незабелязано бива подритната в огъня. И тогава забравяш. Не че ме няма. Вече съм нещо безлично и каменно, поставено в ъгъла.
Обаче аз съм нещо като Човек!
От време на време почти те забравям. Нищо че дебнеш наоколо. Не виждам, не чувам и не приказвам!
Но само тука при теб. Във себе си съм отворена книга. Пиша своите пътища. Там някъде дори и приказвам със някого, дори да е рядко.
Нали съм нещо като Човек!

*Изображението е с лиценз Public Domain

10 коментара:

  1. Кръстю човек е може би да виждаш човешкото а какво е то всеки си го разбира различно.

    ОтговорИзтриване
  2. Така е, Руми, прощавай.Аз още от сутринта с дебелашкия си хумор :7а

    ОтговорИзтриване
  3. Вчера имах неудоволствието за пореден път да установя, че или не трябва да съм Човек, даже и импулсивно и за кратко, или пък ако толкоз настоявам, да съм съвършено незабележим Човек, което дали съществува - не знам ...
    Иначе няма начин да не ти го върнат тъпкано, нали?

    Хубав ден, Руми! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Gloxy за казвам " Не виждам, не чувам и не приказвам!
    Но само тука при теб. Във себе си съм отворена книга. Пиша своите пътища..." но всеки сам решава
    Хубав ден!

    ОтговорИзтриване
  5. Не е лесно да пишеш своите пътища.Поздрав за теб, Човече:п

    ОтговорИзтриване