понеделник, 28 юни 2010 г.

Желания


Събуждат се внезапно
не гонят час
изместват старите
без мнение за наща сила
какво би скроила
ще пада или ще се вдига
не питат
не слагат думичката
стига
не са във шепа
стискани в юмрук
охкащи в безсилие
крила ли имат
във своето усилие
изпълват времето
деня и часовете
хранят се със
мисли
търсят смисъла
на своята пътека
тръгват по нея
полека, лека
не искат на камари да се трупат
някой само да потупва
като архив изглеждащ
поглед в земята
тъжно свеждащ.
Да се покаже
едно желание
вятърът в сърцето
да го побутне
обърне ли се
вече е мечтание
душата тихо
с времето да заиграе
и да му подшушне
ти вече не си желание
реалност си
да знаеш!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Няма коментари:

Публикуване на коментар