Въпроси без отговори

Много пъти съм се питала каво ли мога аз и какво ще оставя след себе си. Понякога нещата са като кубчета или кулички. Нареждам и някой събаря. Но аз пак и пак до колкото мога да ги закрепя. Ако имам възможност за повече, друг човек ли ще бъда? Някой вместо мен да ги издига и аз да ги бутам. Имам избор между многото да си избирам.
Дали тези които строят своите от оръжия и наркотици се замислят понякога!
Дишат ли спокойно, когато се събуждат и се любуват на слънцето и някъде на другия край се пролива кръв. Или се влачат трупове, упоени.
Не знам и как да приема когато някоя държава се изкаже " аз нямам от тези оръжия те излъчват нещо си, имам от другите"!
Или пък на дребно, всеки сложил пищова на кръста и си мисли че живота е в шепа и е стиснат. Няма кой да го вземе.
Той идва даром и го извеждат насила.
Упоен с наркотици. Те са там където слабият дух е паднал. Да го зафичат в камъни. Той не си отива бързо както с куршум.
Душата без да усеща се влачи като скот или червей. Търси дупка която намира за слънце
Има много гадни и мръсни неща ще кажат. Но за мене тези две са големия бич. И от тях от години вече, се печелят много пари. Качват се и слизат правителства по-целия свят.
Чуе се, уж се събрали на конференция за разоръжаване. Понякога се лъжат да се съберат и по-между си да си разменят уж нарко не знам какви си субекти. Накрая излиза дрънкане или разходка. Току се чуе за нов вид оръжие или наркотик.
Онова компактно и удобно а с другото да се види бъдещето цяло.
Как ли нареждат своите кубчета или кули ? Какво ли оставят след себе си?
Едните се смеят ехидно а другите са като сенки, не им пука. Сякаш не са тука вече и са станали минало. А дали трябва да е така?

*Изображението е с лиценз Public Domain