неделя, 4 юли 2010 г.

Тя и Аз


Пак ме изпревари. Всеки път си там преди мен. Разстилаш се върху онова което бях навързала на възел в края на чаршафа и чакаш как ще реагирам. Аз съм бавна. Ходя из себе си да търся това което завъртях на кръгове като къдрици.Сега докато се разделя, да сложа моята специална панделка...А ти в това си ме издебнала. Пъплила си бавно по- извървяното. Само по-края за да не пламнеш. Но си потапяла върха на нокътя. А аз след теб на заобикалящо свиване. Пристигам притаена от закъснели пътища. Вече като вляза ти си заела позиция до онова което винаги сме искали. Погалваше му чувствата. Леко пристъпяше из тях за остатъци. Дали от предното ни идване не избягало или откраднато. И тъкмо да целунеш средата на душата му, се появявам АЗ. Започвам да развързвам панделка. Да изправям насъбрани мигове и да подреждам. Да оглеждам ах...А дали я целунах. Но вече те пропъждах за секунда, дори и теб. И ти си отиваше за да ни оставиш насаме. Тя и АЗ сами, заедно!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Няма коментари:

Публикуване на коментар