четвъртък, 8 юли 2010 г.

Сънят


Той се разсърди.
- Ще бягам от теб. Когато си лягаш и идвам да те покрия, ти си събличаш всичко. Аз дори и да искам не мога да се домогна да те полюшкам. Уж очите затворени а си облещена като априлска луна. Бягаш не ходиш, и все назад. Аз съм толкова близко, и аха да те помилвам а ти ме притискаш. Пълзиш по-ниското издрана и кървава. Малко се скривам защото си дива. Завръщам се бавно а ти навеждаш глава сякаш не си искала. Аз тъкмо да те поема в моето лоно вече задрямала. Скачаш и хващаш днешните мигове. Някак си скрити в гореща лъжица. Но ти гълташ и риташ. Аз едва не излитам, не падам в твоята вряла паница. Задържам се леко и се изсухлям в една неизпита, скрита сълзица.
Вече сгърчен, изпаднал и смачкан сам в себе си се залюлявам. Успявам да те открадна за малко и двама се унасяме. Тъкмо усещам въздишка и хоп Зората пристига. Ти пак ще будуваш а аз ще почивам, уж щях да бягам. Довечера ще драпам, напирам и ще те влача без да ми се разтягаш. Ох какво ли ме чака когато пак започна да те приспивам! Сега се завивам и сам си заспивам....

*Изображението е с лиценз Public Domain

Няма коментари:

Публикуване на коментар