събота, 10 юли 2010 г.

Искаш ли ме



Пак исках да го задържа а ми се изплъзваше. Уж беше на ръката ми. Търкаше се, триеше и пускаше своите секрети. Скачаше на пръстите, но не ги броеше. Но и без това не бяха десет. Смаляваше ги от изсмукване и по-желание ги удължаваше цепеше до напукване като гореща плоча. На песен, която развалената игличка повтаряше до безкрайност.
Тръгваше по - гънката или линията на дланта която се накъсваше въпреки че беше стисната и стискана. После се изсухляше. Аз скрито се навеждах и ровичках в прахта. Броях и хвърлях това което ме препъваше като стълб в безкрайна пустота. А на рамото ми леко се полюшваше... и късаше си косъм от моята коса. Накълцваше на осем или десет, на не- спомена и палеше лулата на не- смъртта а на Л...... Гердана се опасваше на шията и дишах ли?Почвах ли да вия?
И лекичко се кискаше.
- Още ли ме искаш. Но не в шепата! Там е тясно. Искам да надничам и грея не само с напипване. Но изцяло и навсякъде. Ако си съгласна, после няма връщане. Да не съжаляваш? Болката понякога ще е ужасна, но друг път ще си в безкрая. Но трябва само да се надяваш. Дори да не знаеш дали днес ще те мъча и ще газя. Ще паля твоите проблясъци. Или може би ще летиме там някъде със двойни отпечатъци.
Искаш ли ме!

*Изображението е с лиценз Public Domain

2 коментара: