понеделник, 19 юли 2010 г.

Бих дала


Ако може живота да се дели, бих разделила моя на прашинки.
Бих дала на всеки загубил своята жажда. Да изпие своята чаша с приятели верни които го чакат на старата маса.
Бих дала и на децата недоиграли своите игри. Заровени в тъмните стаи, без ето оная усмивка която се скри. Да покажат на слънцето своите светли очи.
Бих дала на скитник останал без дом. Дори някак да потъва в стон без надежда, ще оставя моята прашинка глава да не свежда.
А всички останали прашинки бих дала на болни и стегнати душички. Когато си мислят че пътят е кратък, той всъщност е скрит като остатък. И те ако могат ще показват че не всичко е блато.
В моите прашинки няма да има пари и няма да светят като улични лампи дори. Само дъх на живот и няма какво да заделям, трощица ми стига напред да потеглям.
Ако можех бих дала на всеки помислил че е свършил свойта пътека. Дори и в мечтата ще станем двама. В различни посоки, но всеки би могъл да я хване с Надежда!

*Изображението е с лиценз Public Domain

11 коментара:

  1. В даряването и търсенето на Надежда, посоката няма значение.

    ОтговорИзтриване
  2. "Ако си дал от себе си... не си живял на празно!"

    ОтговорИзтриване
  3. Блага важното е да има Надежда.
    Lana дори и прашинка е нещо.

    ОтговорИзтриване
  4. Ръка, която дава, никога не обеднява, а ти даваш от сърце...

    ОтговорИзтриване
  5. Лара няма бедност ако сърцето е богато, а то знае как.

    ОтговорИзтриване
  6. Е дали е така ще е хубаво.

    ОтговорИзтриване
  7. Човек се научава да дава, когато разбере колко преходно е всичко.

    ОтговорИзтриване
  8. Ако разберат всички колко преходно е всичко светът ще е идееален нали.Какво ли би било тогава.

    ОтговорИзтриване
  9. Руми, една порода хора никога няма да го разберат това. За тях щастието е в трупането и в консумирането (до преяждане).

    ОтговорИзтриване
  10. Така е, но не всички преяждаме. Може би и прашинка любов ще е достатъчна.

    ОтговорИзтриване