Вече ми се зави свят да пиша за здравеопазването. Но това ми остана, засега. Да бълвам във блоговете си. Нещо което още не са затиснали, удушили или не е станало медия. Та после да му търсят колая да го вкарват на тясно. Не му трябват и цярове като някои групи болни. Само ръце трябват. Дори и треперещи пак ще надраскат няколко реда и някой ще прочете. Не че ще стигне до ония отгоре. На тях не им трябва днес доза морфин като една много специална група. Нека техните дни малко или много да се разтягат във болка. Но няма пари там горе нали! От днес няма държавна поръчка за морфин на раково болните. Та какво ми остава засега, освен да си драскам в безсилие и да помагам доколкото мога!
Страшно е. Спомням си баба ми как прекара последните си месеци, а бях дете. Дори и аз чувствах болката,която беше навсякъде.
ОтговорИзтриванеДано да се завърнат и да има поръчка иначе е страшно.
ОтговорИзтриване