събота, 21 август 2010 г.

Като затворя очи

Там на пейката в парка сме двамата. Държеше ми ръката и броеше чертичките. Те аха да се преместят и да опашат твоят пръст, и той избягваше.Грабваше кичур коса и си го завърташе като за игра. Но моят поглед като присветне, се вцепеняваше. Право към устните. Да се стопли или да ги начертае. Леко помръдваха, без да обещават. Тогава той се завръщаше в ръката ми и тя го стискаше. Не само него, всичките.
Но само, като си затворя очите!
Сега вятъра ми шушне тихо. Погалва моята ръка и да не се унасям леко я подритва.

2 коментара:

  1. Зависи от коя гледна точка е написано. Който иска да се обърква.

    ОтговорИзтриване
  2. Написано е така, както си е. А се обърква този който иска.

    ОтговорИзтриване