четвъртък, 2 септември 2010 г.

Утре

Всяка вечер я къпех и обличах. Слагах и червени рози. Нали знаех накъде отива.
Всяко листче го разгръщах и поливах със сълзи и после пресушавах с усмивки. А тя сияеше, пристъпяше набързо. Потъваше в стъпки от погледи. Нямаше посока, тя си идваше с трепети. Погалвах я нежно и политаше ей там.
Обещаваха да я чакат, или си бяхме измислили приказка. Не отварят онази врата, някой бе жаден. Затова бяха сълзите. После усмивки да ги покрият.
Сега се връща запокитена и мръсна и днес стана вчера. На прага, надникнала само през ключалката.
Аз я прегръщам и я готвя за утре, да я изкъпя и изпратя там. И може би сега една ръка ще я погушка и сърце ще и попее.
Днес се върна празна и неразкрита. Но има УТРЕ, или ще има! Ако не забравя, желае, помни, приритва и излита!

Няма коментари:

Публикуване на коментар