Усмивка

Днес Слънчо показа специалната си усмивка.
А Меца щом го зърна от дъното на пещерата, усети че е пак щастлива.Уж си шета и си бърше прах с лапите големи. Но като видя мравка я изнесе вън, в храстите зелени.
Вълчо тръгна уж да търси врява и скандал от снощната проява. Така му беше в кръвта, да търси дребни жертви да се задява. Но днес забравил някак къде, кого да мушка. Седи под старото дърво и си мечтае , зайче бяло да погушка.
Още щом очите си отвори Лиса се зачудва как лъжите си към полумрака да стовари. Но днес някак и се пее, че истината щяла да живее.
Зайко който влизаше като крадец във всяка градина без пъдаря да е споменал. Сега, наведен се потеше и плевелите броеше. Беше в морковяна нива, не да взима а да полива.
Свраката която се прокрадваше без да чука. Пипваше без някава причина и трупаше яко като за трима. Може да е кутийка стара, важното е за себе си да я прокара. Но днес поради някаква причина каквото светне не прибира, оставя го в отсрещната квартира.
А гората, която все заплиташе своите си клони и криеше зелените си салони. Не допускаше своите обитатели, смяташе ги за неприятели.
Като погледна тази усмивка нова, се поизтърси. Повика вятъра да поизчисти и се разлисти настрани. Да диша радост замирисала в небето и леко кимна с уважение към полето.
Слънцето леко се изпъчи и продължи да се раздава, защото днес ако е силно утре може да се гърчи. Но ще стане, ще се усмихне и живота ще продължава!