Господарка на времето

Когато Някой
попита
за какво си Мечтая
започвам да ровя
дълбоко, дълбая
къде са захвърлени
забравени даже
не достигнали вчера и днес
няма време и път
кой да покаже
какво значи Мечта
затова искам нова
да не се казва така
да разполагам с времето
да раздавам на всеки
забързан по своите житейски
пътеки
една малка секунда
за изгрева се полага
той напомня
че и днес се събуждаме
живота е все още в нас
и продължава
тук, там да видя
кой, колко минути
е изтървал
на радостта
на усмивки
не забързани статуи
подобие на лъчи
може би светещи
малки щастливки.
Някой е отделил и секунда
да мисли злина
потъва в черно
да раздава жестока милувка
аз ще отнемам
ще го оставям без време
този тъмен субект
ще остане без нищо
бил е реклама с красив
етикет.
И накрая времето свърши
и всички са спрели за малко
не провесили нос
а главата е горе
времето не е разпиляно
в боклука
и с крака не е стъпкано
не е жалко
че няма за мен
ни трошица
все нещо има и витае
в тая торбица
и колко ми трябва
да се повдигна
миг за изгрева
нежна целувка
ще го погледна
и всичкото друго време
което изровя
по него ще пускам
на всеки който
все не му стига
да се огледа наоколо
все едно, че живота
сега си Пристига!