На път

Пак закъснях
погледнах си сянката
сочеше вече средата
попътният вятър
беше спрял
минутите не достигнати
бяха нейде напред
стрелките
след дълго въртене
стояха на нещо без пет
а се скри зад ъгъла
поизмачкан
или видях силует
привидения от умора
от пътя озорен
през половината аз
сега на точка
събрана
от остатъци
мигове старци
които търсят
насочват си времето
което не иска
мен да изтърсва
сякаш извървяното
свършва
или тука е спряло
в сенки на грешници
закачени на дрешници
въртят се на дупки
показват се рани
утре на белези
разкопани бразди
от юмруци
някакъв измъчен дъжд
от улуци
ръждясали
толкова скрита вода
закъснях в кишата
сега дали съм сама
часовника не тиктака
в празното чакане
някой е там
ще надяна сянка
на грешница
хвърлена в дрешника
и ще потегля на път.