Камъче

Зашо тази посока?
Бяха две по пътят широк. Очертаваше се гладък, красив и най- вече светъл. А то камъчето се намери пред дупка дълбока, само. Тъмнината се разтилаше на кално и хлъзгаво. Закриваше далечината. Подхлъзна се и си остана да виси на ръба. Гледа с върха на погледа колко е дълбоко и осъзна, че разчита само на себе си. Надигна се, там беше онази първа светлина. Пътят беше широк гладък с цвете. А другото което беше до него все още беше там. Гледаше напред, и само така. Сивото се нареди пак, но сега търсеше вече завой. Не гледаше само напред. Искаше пясъчник, или поне друго сиво. Да му усеща дирята. Да се търкалят заедно и да си правят камари.