петък, 24 септември 2010 г.

Несбъднати в пъти

Когато наближи нощта и се моля, за прошка.
И днес да заспя.
Само преди това да разстеля всички възелчета, които навързах в моята мисъл. Да не се стряска. Не всичко е чисто. И не, да си присвива звездите, да угаснат за малко. Да не поглежда насам когато развързвам. После ще треперим двете. А аз чаках нея нощта, да заспя. Да потъна за малко. И никакви измамни тръпки към мен да не плъзват. Целувките също. Обаче тя ми праща съня. Не оня в който в миг се събуждам на сутринта. Върти ме на всичко онова което желая, но не мога да имам. И когато тя си отиде, аз си оставам в илюзия.
Разбрах, копирала е моите възли. Толкова съм виновна, че всяка вечер я стряскам с моите унеси.
Сега искам прошка. Иначе пак ще сънувам това което навързвам. И докато го разстеля ще съмне. Как се развързват несбъднати в пъти?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар