събота, 25 септември 2010 г.

Малък човек

В тон от известните
и текстове
не, на песните
строява се в ред
себе си най отпред
дава порядък
кое е отпадък
пали и чисти
без мисли
слага редици
избелени скици
без грам чернова
тук, там синева
но негово синьо
не игриво и диво
мръсно и бясно
наблъскано, тясно
слънце изгрява
но в ъгъла
така го нарежда
като камъкът бял
дори не е цял
той
голямото нещо
мисли че свети
става горещо
не усеща
в студ е вървял.
В другият край
някъде там
в обикновена кутийка
държи своята риза
днес пак излиза
като застане на място
не е ясно
дали грее или се смее
няма колони за строй
и някакъв ред
отбива
от пътят широк
при среща с миризлива
прашинка
не тъпче и гази
слага встрани
сякаш себе си пази
не духа, не фучи
и не пали
понякога даже лети
през живота си лек
той е оня
прекрасен, скромен
малък човек!

Няма коментари:

Публикуване на коментар