вторник, 28 септември 2010 г.

Искаш ли музика

- Защо чукаш? Трябва да галиш. Ще чупиш клавишите или ще засвири музика. Виж колко петна са останали. Нима мислиш, че не се усеща когато някой иска да чувства или иска да премине като вчерашно упражнение.
От такива резки движения всичко изстенва и става на луфтове. И сега са поредните разстояния без звук които се разпадат на стонове. Дори за увертюра няма. Да те измами, че можеш да свириш със своето хлопане.
Искаш ли музика?
Махни тези остарели ноти, с настръхнали квоти. Те само тъпчат, не милват звука на днешните чувства. После всичко скрибуца. Леко се свива и капака прищраква. Няма музика. Само разпилени червени клавиши приплакват.
Искаш ли музика?
Иди до слънчевия перваз. Там се събират два звука от днес. Може би си ги зачукал. Намести ги в оная тетрадка, която захвърли и ритна в мазето в дъното на сърцето. Ако успееш само с две ноти да я напишеш, вече няма да хлопаш. Нито ще тичаш от врата, на врата. Няма да слагаш вътрешното което напира на всяка ключалка.Нито ще те пита.
- И тука ли драска с вчерашни листи и стари огънати, стържещи звуци. И защо нищо не писа, не гали без прелюдии.
Затова по-нежно. Започвай!
Искаш ли да чуеш музиката на сърцето?

Няма коментари:

Публикуване на коментар