сряда, 27 октомври 2010 г.

Първият лъч на зората

Пак е тук
не чух да почука
някак нахално изглежда
първият поглед
беше скромен
главата си свеждаше
само с един пръст
опитваше въздуха
изправена в ъгъла
приканваше
да я следвам
подлъга ме някак
че пътят е кратък
по скоро пътечка
с цветя и дървета
не каза камъни
нито тръни с кръв
пролуки и спънки
и рани за стръв
сложи своята
дума, тя пари
главата си свеждам
когато се срути камъче
нежно
тя само подбутва
от сутрин до вечер
слага идване
още в кафето
раздърпва цял ден
с чувстване, тишината
накрая обещания
пред луната
не всичко е сън
идва
с първият лъч на зората
пак е тук
не чух да почука...

Няма коментари:

Публикуване на коментар