в дланта си
ти вихър безкраен
разпиляваше
годините клети
не питаше
дали искам
днес да поспра
или да тичам
караше по твоят си ритъм
защо мислех
мечтата е моя
а ти я затриваш
не поглеждах никак
встрани
и зад оградни стени
все напред си притчвах
оставях
съборени сълбове
и зад счупено някакво
все си надничах
в мен се натрупа
неразбрано, натурено
някак за мен
можеше всякак
беше, до вчера
днес се завръщам за малко
къде бях
дали легнала
покрита в наслагано
начартано в план
сега да улавям
крайчеца, неизживян
и да чистя
все пак да търся пъпката
току що разлистена
някак да се вместя
в бързея в който ме свърваш
така си помислих
че съм те хванала
ти бързаш напред
аз малкото пале
ако успея, няма да съм в ъгала
спрян силует
нито пъпката
в някакъв разцвет
тя тупка в ляво
в ръката ми
трябва да има
една друга длан
без план
и без никакъв ред
ще се стискат до посиняване
там в две шепи
ще съберат
мигове не разпилявани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар