петък, 19 ноември 2010 г.

Страничка7 - За Лъв и златният нокът

Отвори си очите. Намираше се все още под дървото. Явно беше заспал. Няма сега да си признава пред себе си за някакви си слабости. Нещо не беше наред. Чудеше се какво. Разместено или неизпълнено, човъркаше го. Огледа се, Лъв беше изчезнал.
Зарови за някакви следи. Лъв нямаше да се даде без бой. Все още беше заразен от сънят си, ама гора е все пак. А той сякаш беше потънал и нямаше начин да тръгне без него.
Изведнъж забеляза оранджев косъм на дрехата си. Бил е под носът му, а той загуби сума и време та се упреква. Взе го и го сложи на монетката която неговият верен приятел беше намерил. Тя се завъртя, косъмът се сви в кръг и само върхът му показваше някаква посока. Натам нямаше път, пътека и дори стъпки. Само високи храсти и бодили. Въобще не се двоуми. Нищо, че беше бос и не знаеше на какво ще налети.
Тъкмо скочи и търсеше място за краката си, все пак нещо се заби в петата му. Нямаше кръв. А и да текне, не смяташе да врещи въобще. Обаче му пречеше и седна да погледне. А не беше от търпеливите. Когато нещо му бодеше си го махаше сам. Вдигна крак и някаква игличка светна.Посегна и тя падна в ръката му. Тъкмо оглеждаше и се чудеше и чу глас зад себе си.
- Това е нокътя на прадядо ми. - беше Лъв. Сега ще ми кажеш ли...

следва продължение

Няма коментари:

Публикуване на коментар