петък, 12 ноември 2010 г.

Венец

Какво спечели
омаза всичко
сложи шипове
затрупа цветята
техните истини
затвори
червени очи
сега се мислят
за бурени
пълни с лъжи
с плюнки и напукани устни
там до вчера усмивка краси
сега лази черно
расте без умора
бившото цветно
се кълне
да е верно
отдавна ли пускаш
семе да дреме
за гюрлюк
или само за миг
да погледнеш и плъзваш
всичко блестящо
угасва
не се задоволяваш с очите
да мътиш сълзите
изпразваш всичко
пъстро, светло
цветно или добро
някак всичко
на теб да прилича
тъпо и никакво
понякога даже излиза
да се покаже
гнусен червей
и лази
който се мисли за център
когато се изравни всичко
на черно, с бодли
смяна
трябва ти жертва
казваш се злоба, нали
влизаш като приятел
при откъснато цвете
излизаш като, предател
какво спечели
като превърна още едно
в пепел или в нищо
камара в шипове
кефиш се
бившо цвете да боде
да ръмжи и ругае
и рита
дори и теб да признае
ако цъфне ярко червено
и прелетят пеперуди
друга жертва
слаба и смачкана
без да усеща
с лъжи ще повдигаш
днес, а утре
дали бодли ще си сложат
или красив и пъстър
венец
имат избор
какво да положат.

1 коментар:

  1. Не ми е недостъпно разбирането, че освен мен има много още и ако аз разграничавам работния процес от личния , то и моя човек също го прави.На първо място е доверието и наличието на онези невидими лъчи между двамата, които държат изградения свят независимо от обстоятелствата.

    ОтговорИзтриване