неделя, 28 ноември 2010 г.

Моите грешки


Какво е объркано?
Мислех те за последният залък горчив. Нещо не ми беше стигнало. И сега се докопваш. Казвам ли, че не съм гладна! Не искам тази храна. Ти настояваш, ще ми стане противно. Дали преди време си обърках съставките, си е моя грешка.Сега ще си дъвча вчерашните прегорели. Обаче няма да гълтам ще плюя. Ти не мирясваш и искаш да сменяш. Миришело ти на мухъл. Ами махни се тогава. Кой знае какво ще остане след тебе, а аз съм преситена от прегорели въглени. Първо иди и си запали огъня, че вече не вярвам дали ще има насищане някакво. И миналия път обеща. Обаче подхранваш, хвърляш две три искирици и бягаш. И къде е питам твоята прословута искра. Ти си дошла подновена с днескашно а аз ще паля, горя и може и пепел. Знам, че е в мене ти затова ръчкаш с ръжена и духаш. Колко ще ми остане накрая?
Ти ще кажеш, че пак сбърках съставките. Нали ти допълваш или посочваш и източваш две и ги оставяш да се гърчат. А сега какво, помагаш ли? Не е вярно. Слагаш глад. Аз деля моите грешки да слагам съставките. С теб няма насищане. А ти казах, че беше ми втръснала и не съм гладна. Но това беше вчера. А теб не те интересува за после.
Дали ще стана на въглен или ще светна на пламък. Ще чезна или ще бъда.
Ще гладувам и ще ме храниш със сортираното от моите грешки. Ако успея някак, ще глътна без да приседне. Ех как се надявам!

Няма коментари:

Публикуване на коментар