вторник, 30 ноември 2010 г.

Накъде

Накъде се запъти?
Остави си сянката тук закована. Даже не и погледна годините. Не те ли е страх. Навън няма стени да те пазят. И светлина няма такава. Да те отразява в различни ъгли. Притиска те нещо и си изгладена на ръбове. Съчетаваш се с постелята, бельото и нечий поглед. Той те е колосал до безупречност.
Станала си като пластилин за игра. Нещо като нужност променлива според желанията. А твоите са попили при перушината във възглавницата. Не само от снощи или от вчера. Сега калъфката или калъпът е бял. Някак измислено чист.
Накъде се запъти?
Няма да кажеш, нали! Досега всичко изкарваше. Разстилаше се като черга и те тупаха. И какво излезе от там. Не е стар прахуляк наслагван. Ти си го четкаше. Но от дългото ти провесване като заместител взе да просветваш тук, там. Губят ти се нишки. Сега си с продупчен цвят. Къде ще застилаш?
Накъде се запъти?
Слгаш се като малко цвте в зимен свят. Досега си била хербарий между листи от дни. И някак там си пазеше семето. Всичко друго изпада и се строши. Но то си остана там вътре.
Накъде се запъти?
Да ровиш до кръв през минало?!
Да прескачаш заключени спомени?!
И някак да се намираш. Да ровичкаш в пепел уж която е кал, а пари.
По скоро да избягаш от себе си, но до днес. А за утре не казваш, имаш си нещо наум.
Решаваш в някой момент и ...
Накъде се запити?

3 коментара:

  1. Само напред, Руми :)

    ОтговорИзтриване
  2. Не ви ли хваща страх понякога, че на никъде не сме се запътили, а по-скоро тъпчем на едно място, въпреки че понятията, които ни гонят като "време, бъдеще, минало, настояще" ни предразполагат към "движение" ?

    ОтговорИзтриване