До другата битка

В загубена битка
на те и на тя
превземат я бавно
и я отвеждат
в своето лоно
като роб окован
с горещи вериги
само гледа встрани
големият храм
като просяк за милост
дърпа пирони
забити в дни
минути милиони
очите следят
накъде се отваря
тази врата
наднича
в ключалка
да види за смисъла
на безкрайните битки
в които
всеки ден и се врича
всяка сутрин се ражда
войн
в който няма стон
вечер лекува
своите рани
в поредната битка
наново залага
свойте чувства одрани
дори да загуби
там във вериги
вътре не угасва
тупти
когато заспи
сънува
и още по бясно бие
наяве
до другата битка
да влезне там
ще спре да воюва.


*Изображението е с лиценз Public Domain