петък, 17 декември 2010 г.

Есемеси на северния полюс


Дежурните джуджета стояха вперили поглед в мониторите и мълчаха стиснали зъби. Само тук, там някое подскачаше като пристигне нещо. Оплакаха се, вярно. Правиха и символична стачка със ярко червена лента на ревера, но не посмяха да спрат. А и Дядо Коледа отсече.
- Първо, ще пестим хартия.
- Второ, ще пестим труд.
- Трето, ще пестим време за повече подаръци.
И заваляха желанията, но не традицинно с писма а есемеси по телефона.
- Ей дятка, де са ва. Оня дъртия дет са пише за баща не пусна кола. Сега я чакам от теб.
Джуджето което приемаше това нещо се опита да го изтрие. Но в бързината и в неопитността си с технологията обърка клавишите и есемеса продължи.
- марка- Умиргайсан
Джуджето се паникьоса и започна да натиска клавиетурата с цяла ръка. Но вместо да изчезне, шрифта му стана голям размер.
- цвят- чернодървен. Седалки с естествена кожа, плюс моята. И музика от ада, такава харесвам бе.
Джуджето не издържа и включи краката си. С помощта на петата все пак успя да изтрие и последната буква, но....В този миг столът му се разклати и се обърна на земята.
- деденце, имам нужда
от мазаж, фиксаж,
маникюр, педикюр
фризьор, пресьор
на задните ми части
торбички, не за цвички
за подплънки
да излизат чак навънка
боички
да ми скрият големите бръчки.
Точно в този момент влезе Дядо Коледа.
- Беше грешка, признавам. Сега преди да вземат да пропишат, първо грабват телефона.
Преди да мислят, действат. Закривам това начинание, и без това беше пробно.
Всички джуджета се ухилиха до уши и се втурнаха в залата с писма.
Първото писмо бе отворено за секунди.
- Мили Дядо Коледа!
Кога най сетне ще ми дадеш шофьорска книжка?
Джуджетата подскочиха и извикаха в задружен глас
- Искаме отпуска и заминаваме на Канарските острови.


*Изображението е с лиценз Public Domain

2 коментара: