неделя, 19 декември 2010 г.

До Дядо Коледа

Първо, не искам подарък!
Вече пораснах и разбрах, че повечето се чупят. Особено изкуствените сърца. Исках да те питам. Не са правени при теб нали? А онези през деня и за тях не знаеш нищо?Такива едни дървени. Често ти обръщат гръб и въобще не подлежат на ремонт или лепенка. Е остана и някоя друга топла и истинска, там вече може би имаш намеса. Нали си потаен.
Никога не съм ти писала, но тази година имам молба!
Казах вече, не подарък.
Малко закъснях. Може и за догодина, умея да чакам. А вярвам, че не всеки иска да се заравя в куп ненужни подаръци.
Славиш се като вълшебник. Вместо да ти драскаме и понякога да идват при теб планини от глупости, можеш да отгатваш мечти. Написах МЕЧТИ, не друго. Не я изпълнявай цялата. Дори да я започнеш, който се пише за жив ще я довърши.
А иначе подаръците са лесни,за деня. А утре!

Няма коментари:

Публикуване на коментар