Ако ти стиска, Лисо

Лиса рече
тази гора
не ме забелязва вече
косъмът ми е проскубан
а носът загубен
миглите са къси
ушите свити
краката са превити
опашката е малка
зъбите ми жалки
цветът е рижав
и е мижав
щом рече
тръгна доктор да довлече
стигна до тоя кабинет
който няма плет
само стъкленици миризливи
а телефона там
все в тревога свири

докторе
искам да съм манекенка
миглите да ми правят сянка
носът ми да е малък
като пеперуден залък
козината гъста
сто и двайсет пръста
ушите прави
с пърсингите здрави
краката да са арматура
не превита
която от бетон
да рита
опашката, пухкава и здрава
открадни от три катерици
ако трябва
зъбите, керамика ги искам
когато ги оголя
звезди да стискат
а цялата
прави ме да се сменям
както искам
омръзна ми рижавото
от него пискам

хубаво
ще те сменявам
после
какво ще си тогава
няма да си никаква лисица
нито даже хубавица
а май безпарична единица
но щом желаеш
вади тук парата
и лягай на кревата
може даже да покажа
последният ти грам мозък
да изстържа
ако ти стиска
с тази процедури
и ревеш от куп
кусури.


*Изображението е с лиценз Public Domain