Живота винаги е повече от смъртта

По онова време, когато бях малка Коледа не се празнуваше. Имаше само Нова година, не съм получавала подаръци. Всички деца освен майчина милувка и други неща около нея искат играчки. Аз си спомням само за една такава кукла, даже нямаше коса. А комшийчето, което идваше от някъде си имаше десет руски кукли. Знаете ги нали, мърдат си краката.
Това бяхме децата навремето. Сега, какво? Тръшкат се пред компа и светът е в краката им. Може даже да им е безинтересен. Пак от там тези деца, малки и големи могат да си поръчат наркотици за приятели. Чувстват се самотни и изоставени.
Стигнах само до куклата. Не искам да ровичкам назад във времето на онова малко дете с уж родители. Починали са и аз им прощавам, иначе злобата ще ме зарови. Няма да разказвам за преди куклата и след нея, ще звучи като самосъжеление.
На мен дали ми е било лесно? Но и сега да бях дете, не мисля че бих посегнала към наркотиците.
Днес сякаш децата с лека ръка посягат към живота си с едничкото оправдание, че вече са без нищо. А волята за живот просто е захвърлена. Какво повече трябва от нея?! Нима с лека ръка ще го изхвърлят на боклука бавно без да са преминали всичките му етапи? Може би си мислят, че е трудно, че е празно, че няма.
Най-лесно се умира. Явно не искат да се затрудняват и скота в канавката, ъгъла и хилещия идиот в дискотеката е част от пътя за някъде....
Да не си мислят, че ми е лесно да пиша това. Ами ако напиша всичко?Но няма, защото гледам напред!
Живота винаги е повече от смъртта. Въпреки, че и тя не е страшна. Но когато и дойде времето.


*Изображението е с лиценз Public Domain