На тетрадката с химикал

Вчера за пореден път свърших тетрадка. И като се заваърна в по старо написано виждам, че има споменато за моите листи от тетрадки. Всичко първично излиза първо на тях.
Когато се събудя сякаш няма свят, толкова е рано. Само хладилника механично си подрънква в ъгъла. И ако музата е в настроение и на кеф се започва...
То музата е една измислена дума. Това е едно от всичките ми аз. А преди да се събуди объркания свят е като кошер от думи, които се нареждат на опашката и си чакат реда. Никога не знам предварително какво ще се измъдри и не планирам. Нямам как, идва си когато си поиска. А и нямам претенции за изисканост и професионализъм. Но все пак имам собственическо чувство към всичко надраскано. Някъде бях написала в коментар, че си пиша ей така, каквото излезе от вътре. И книга не смятам да издавам.
С химикала понякога за минути се изказва всичко, но друг път само черти и петна по три четри страници. След това на компа и ...
Някой когато влиза да чете може и да не ми разбира смисъла, дълбоко задълбочен да търси грешки, стил, изказ. А друга част четат с удовлствие, ще ми се.
По принцип когато седна и видя тетрадката не мисля за реакции. Радвам се на хубавите и отминавам с безразличие всичко останало, без значение е за мен. А колко истина или измислица има в драсканиците само музата си знае :)
За мен всички са гости и ги посрещам с моите драсканици, които преди това съм надраскала на тетрадка с химикал, като първокласник. Но ги браня, както мога дори и да не притежавам документ и сила за това. Намирам тази сила в думите!


*Изображението е с лиценз Public Domain