сряда, 19 януари 2011 г.

За хаосът отвътре


Мислех си, че нещо отвътре иска да излиза и ще стане лесно. Ще се нареди като гердан. Забравих за синците, и те са няколко вида. Дори перлите не са еднакви.
А и хаосът го е разбъркал сякаш са били на въртележка. Оная дървената на която се вози дете. Но то изведнъж пораства и му се завива свят. Сякаш докато се е извисявало не е забелязвало наоколо.
Та той размесен никога не е бил в редица или под строй. Е някой се е опитвал да го накара да е в такт с него. Но той не търпи намеса.
Не сгреших.
Единствено сърцето му зне мярката. Донякъде. А и той когато е с него го тачи. Измисля му романи, стихове и го издига. Изведнъж го тръшва и се прави, че забравя.
Някак си напира сърцето и настъпва хаос в РАЗУМА.
Той си знае. Със сърцето не винаги е на добро. Като слепец който е прогледнал и не знае на къде да поеме.
Когато сърцето е на власт има хаос, дори със страст. Ако пък разума вземе да наделее, чувствата си лягат. Там някъде дълбико да си тлеят.
Постигат ли равенство ...
А хаосът усещам се поспира и как съм наредила по горното...


*Изображението е с лиценз Public Domain

Няма коментари:

Публикуване на коментар