Баба Мицка се осафиречи по рано. Не беше още видело като се разбута и скочи. Даже и пителя още се натискаше връз кокошките и нямаше ни куку, ни ригу. Бутна с ръка да намери ония рамки за виждане. Снощи ги бе пръждосала нейде из собата. Ами изкъпа се и са приготви, саму чи някой почука. То кой ли на тия години ще я търси. Коча си остреше рогата на вратника. А тя беше срамежлива ехе, като през онова време. Само няма да се издава сега, какво правеше като се скрие зад сянката на плета.
Намъкна въз себе си всичко каквото беше приготвила от снощи набързо и се чу глас. Баба ти Гицка ще е.
- Мицке, айде ма. Кво са приготвяш кат булка за годеж. Развиделява са веки. Да съберем другите и да завардим центру. Днес всички ша хукнат рано да утарват кожата и да не пуснат някой лев. Дан ни думам за онея от миналата година дету имами да си връщаме. Ще им разпрегним магариците и да си ходят пеша, сал да ни паднат.- Ауу кво си ублякала. Тва да не тий ризата от мома.
- А Гицке кви моми бяхми. Тая риза три дена я кърпих встрани дукат ми стана. Ма Мицке не става ли нас да си позакърпим малку, че нашите взеха да се заглеждат.
- Мицке тва пътя за центру ли е. Виждам само гора и храсти, остана и мечка да излезе насреща.
- Ти не видя ли че нямам тва рамки ма, и да се коьря все е едно. Обаче усещам миризма на мляко, сякаш доя Мара.
Двете баби запристъпяха бавно и изведнъж се стъписаха. Пред тях езеро от мляко. А от него една пара. Мицка не се стърпя и сложи пръст, щото не вярваше и на очите си. Усети някакво изпъване, но нали не виждаше. Нещо влезе в окото и тя посегна точно с този пръст и прогледна. Виждаше като в бял ден. Без да каже и дума както е с моминската закърпена риза започна да влиза навътре и усети, че става лека като пепруда. Когато излезе, чу.
- Ти коя си? С тая тънка снага като топола и тая руса коса ми напоняш някого. Тези ръце сякаш съм ги стискала. Мицке, Мицке...
Баба Мицка се стресна в съня си. Пак се беше успала. Намери очилата набързичко и започна да облича своята овехтяла. но все така хубава народна носия. Сложи желтия чумбер и като взе червеното мушкато се сети за съня и се усмихна.
Беше изживла един свой миг, дори и на сън. Тръгна, че Гицка не умее да чака. Също като едно време.
Намъкна въз себе си всичко каквото беше приготвила от снощи набързо и се чу глас. Баба ти Гицка ще е.
- Мицке, айде ма. Кво са приготвяш кат булка за годеж. Развиделява са веки. Да съберем другите и да завардим центру. Днес всички ша хукнат рано да утарват кожата и да не пуснат някой лев. Дан ни думам за онея от миналата година дету имами да си връщаме. Ще им разпрегним магариците и да си ходят пеша, сал да ни паднат.- Ауу кво си ублякала. Тва да не тий ризата от мома.
- А Гицке кви моми бяхми. Тая риза три дена я кърпих встрани дукат ми стана. Ма Мицке не става ли нас да си позакърпим малку, че нашите взеха да се заглеждат.
- Мицке тва пътя за центру ли е. Виждам само гора и храсти, остана и мечка да излезе насреща.
- Ти не видя ли че нямам тва рамки ма, и да се коьря все е едно. Обаче усещам миризма на мляко, сякаш доя Мара.
Двете баби запристъпяха бавно и изведнъж се стъписаха. Пред тях езеро от мляко. А от него една пара. Мицка не се стърпя и сложи пръст, щото не вярваше и на очите си. Усети някакво изпъване, но нали не виждаше. Нещо влезе в окото и тя посегна точно с този пръст и прогледна. Виждаше като в бял ден. Без да каже и дума както е с моминската закърпена риза започна да влиза навътре и усети, че става лека като пепруда. Когато излезе, чу.
- Ти коя си? С тая тънка снага като топола и тая руса коса ми напоняш някого. Тези ръце сякаш съм ги стискала. Мицке, Мицке...
Баба Мицка се стресна в съня си. Пак се беше успала. Намери очилата набързичко и започна да облича своята овехтяла. но все така хубава народна носия. Сложи желтия чумбер и като взе червеното мушкато се сети за съня и се усмихна.
Беше изживла един свой миг, дори и на сън. Тръгна, че Гицка не умее да чака. Също като едно време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар