Все за нея пиша, сякаш и се подмазвам. А госта случаен който мине да хлъзга мисли в лигаво. Не, че ми пука от плювки и омърсености. Прекалено е да и се давам ей така без бой. А ония преминаващите са като вятъра, невидими. Някъде в мене има завет и тежест в това което съм.
А за оная за която се изръсвам, ей така? Ами не искам, идва си като река на пролет.
Търсих и да я заместя с мъничко омраза и да беснея с някакви зачернини слова. Те и такива няма да си бъдат, отпадаци ще са. Не може да съм чиста, но сякаш и за омраза думи не излизат. Дали съм мразила, може би за малко. Но някак не върви и си засича за това.
И пак върви и се завръща Оная, и ми обрулва мислите като есенни листа. Но не идва зима. И не излиза нищо за студа.
Май искам сняг. Не оня истиския. Един такъв от вътре. Да вали и да покрива, където трябва. Да забравям, да забравям...
А може и да греша...
А за оная за която се изръсвам, ей така? Ами не искам, идва си като река на пролет.
Търсих и да я заместя с мъничко омраза и да беснея с някакви зачернини слова. Те и такива няма да си бъдат, отпадаци ще са. Не може да съм чиста, но сякаш и за омраза думи не излизат. Дали съм мразила, може би за малко. Но някак не върви и си засича за това.
И пак върви и се завръща Оная, и ми обрулва мислите като есенни листа. Но не идва зима. И не излиза нищо за студа.
Май искам сняг. Не оня истиския. Един такъв от вътре. Да вали и да покрива, където трябва. Да забравям, да забравям...
А може и да греша...
Няма коментари:
Публикуване на коментар