сряда, 26 януари 2011 г.

Малки червени следи


Не си в шепите
да слагаме колкото си искаме
където си поискаме
когато се отворят днес
да разберем
безвъзвратно си тръгнала
а те са стискани до посиняване
Не си в нишките на ириса
да рисуват поглед
не ние
най вече светлина
с една черта и крайна точка
Не си в косите
поне в нашите
все искаме да те намираме
в други
със заровените пръсти да броим
Не си в краката
които все бягат
в търсене на път
стигане на праг
почукване на една врата
в надяване да е отворена
или в някакво сърце
в което все те слагаме
И там не си
заседяваш се само
ходиш навсякъде
туряш се и се натискаш
понякога искана
дори и чакана
друг път закъсняла, гонена
но стискана

когато е младо
слагаме на кантар
дори до теб има теглилки
и чуждо остава това нещо
дар
забравяме те в ъгъла
слагаме други очи
за да поемем напред
и някак не усещаме
че нищо не свети
няма лъчи
събираме и трупаме
предмети разни
и нас слагаме с всички
и си погаждаме номера
различни
когато изведнъж се усетим
животът някак се е поскъсил
сами си изваждаме ножиците
режем крилете
за да не помним
кой къде е бил
А ти се рушкаш
в остарели рани
да се нагаждаш
дали е останало нещо
от пропиляното
с което да те нахраним
Не казвам пак
Не казвам заедно
с върха на горещия
дъх
твоят и в кръвта ни
все нещо е останало
ще събираме остатъци твърди
от гуляй без греди
няма вече да бързаме
за къде ли
поне
ще оставим малки, червени следи.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Няма коментари:

Публикуване на коментар