Да се събудя

За миг си помислих, че губя.
Не аз която съм на две и вечно сме в борба в кое е да и кое е не. Да-то надви и тръгна да си гони онова за което е било подтискано. Ей точно за това.

Какво ли искам да изпълня а така го стискам. Стоя на границата между дъжда и една дъга и не зная как да ги премина. Докато си измия мръсните и чистете да отделя гледам, дъгата е преминала. И пак наднича в далечината и леко ми мята , ела. Не е дъга. Една ръка дочакана.Уж я стигам и аха да я помилвам и пак не я усещам.

Дали не губя себе си? Не вярвам. Не тук, ей там на място някакво се търся често. Трудно се намирам, но се завръщам в своя бряг.
Изморена, разкъсана и жалка!
Помислих си, че губя. Но за миг. Само да си почина. Кратичко да поспя, без фантазии и да се събудя...


*Изображението е с лиценз Public Domain