вторник, 1 февруари 2011 г.

На вратата


Кой чука на вратата
утрото ли, не
то е навън и чака
всеки
на деня - влака
трака ли трака
Кой чука на вратата
самотата усетила
изхвръкнали царе
сяда на престола
на празното
да подрязва преушинката
на две
Кой чука на вратата
щастието идва да гали
сгърчени думи
да събере две срички
омръзнали
избутвайки отчаянието
да шушне
тук съм, разбра ли
Кой чука на вратата
добротата
до нея се кипри лъжата
на прага се настъпват
и чакат
Любовта и тя чука
да изпревари омразата
злобата със заразата
вземат нейното лице
без сърце
и си представят
че мечтаят, любят
и накрая забравят
Кой чука на вратата
май нощта
време е за разплата
кой е влязъл и сътворил
а навънка кой е останал
и без дом, и без мил
и на другата утрин
малко смесено
ще започне борбата
зависи
на кого си отварял
Вратата.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Няма коментари:

Публикуване на коментар