сряда, 2 февруари 2011 г.

Секунда място


Къде е мястото на онова, което бяга, пърха и трепти? Не го ли виждаш? Някак си прикрито гледа през маска от дневен марш. А там в излишък ли е? Кара ли те да политаш и да не знаеш мястото на мисълта. Да се въртиш и да се навиваш на собствената си пружина, която честичко навярно скриваш. Прикриваш се зад игри наречени пари или дела. Мярката за тях е сътвореното от теб, да не вярваш, да нямаш/ не богатство/, да не усетиш топлота. Колко е достатъчно да се усмихнеш с крайчеца, да си приятел. А как трепти Любовта?!
Дали като се забързаш днес и се разминеш със себе си утре ще си същият. По лесно ли ти е да няма никой? Да прескачаш камъни, да им приказваш, да ги риташ и те да не отвръщат. Не е някаква задача, план и начин начертан.
Избираш как да си престъпиш. Даваш ли си за секунда сметка, как един живот е изживян.
Може би накрая.
Когато ти се изкривят стените. Ъглите са повече от четри. Тавана се прелива. Подът се нагъва. А ти залиташ. А онова от вътре все още иска. То е като небето ясно, а ти с какво го пълниш? Дори не си помисляш за мечти. На другите посягаш и разваляш. А вината винаги си крил.
Къде е мястото на онова, което бяга, пърха и трепти? Не си си отговарял! Не си усетил как при теб седи и как ще отлети...нанякъде където!


*Изображението е с лиценз Public Domain

Няма коментари:

Публикуване на коментар