неделя, 6 февруари 2011 г.

Паралел


Вървя по един паралел.
Когато протегна ръка вдясно, усещам вятъра да строява косъмчетата на ръката ми като в диктатура.
Щом протегна лявата, чувствам топлина и леко изгаряне. Започвам да се изпичам от вътре. Но ръката се връща обратно, страхува се да не изгори.
Разделят ме на две. Студа ме кара да ставам борец, да го гоня и побеждавам.
Топлината ме привлича и ме кара да се влача в прекрасна омая. Да забравям битки. Тя ме прави горещ памук , в който се унасям и някой го държи в ръката си.
Бронята срещу студа е някъде по земята или на точното място.
Когато посегна да я свалям си мисля колко съм мекушава. Как един войн в толкова битки ще се оголи без защита. Ако успея да я захвърля усещам топлината по старите рани, но ме е страх.
Ще изгубя хъс за защита и старите белези пак ще кървят. Ако намерят с какво да се хранят. Или ще се скрият да помълчат.
Вървя си разделена на две. От едната страна гоня студ и се боря. От другата съм мека и ласкава. Само с крайчеца леко поглеждам, скритата броня.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Няма коментари:

Публикуване на коментар