Може ли да командвам себе си
днес, да не намразвам утрото
разчупило фантазиите
и право в стената
а как е лесно
там да гониш сенки
заключени под ключ
в пръстта
а от нея, цветя
червените отенъци
разплитат
рани с ремъци
и туп в реалността
Може ли да не намразвам времето
днес не дало моят миг
а кой е той
скрит в сбръчкан, заличен
и вързан лик
не спрях да влезна в себе си
кое е жалко, остава тайна
в отминаващите сенки
Може ли да не намразвам
изгубената крачка
по пътя който падам
да се повдигам и пак да не намразвам
не знам в коя посока
знам
но не вървя, а лазя
А днес ако съм празна
и няма нищо
ще обичам или ще мразя
дали не пропускам в оня ъгъл
нещо малко
което с чувства не измих
през дупките на времето протрито
не бяга
дълбоко в себе си го крих
и е време вече да го вадя
като се люшка люлка
да се стиска здраво
да не пада
вижда синьото
на слънцето лъча
силата на любовта издържа
омразата излита
и в мисъл се забравя
и някак аз мога да хвърча.
*Изображението е с лиценз Public Domain
Няма коментари:
Публикуване на коментар