за малко и за днес
вярно
няма си завинаги
падна ли
нека да забравя
накъде
колчетата си белязани
не в мен
в джоба
готови за други светове
Не искам аз да махам
заграждения
после отначало
със старите дъски
стар пирон впил се
като съмнение
всеки миг това
ще се стопи
Не искам днес
да стане вчера
без да разцъфти
няма да треперя
дори и буря да гърми
ще чакам дъжд
да измия поредното си
вчера
да остане място
това да не отлети
Не искам е сабята
която не запасвам
защото ми тежи
по леко е да сложа
Не желая
която ще опитвам
да се задържи
не се заричам
че ще се старая
свободно нека си лети
но да се връща
аз ще съм и
бащината къща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар