Ако вечно обвинявам себе си, душата все ще е на възел. Ще вижда само сенки. И мухъла ще продължава да пълзи. Ей оня паразит, който ме обвива в слуз от обвинения. Ще се лепят собствените етикети, без нужда от лепило. Когато достатъчно изсъхне, ще се пръскат хиляди парченца. А тя ще се свива, дори и няма да си гъкне.
Ако обвинявам другите, ще изляза ангел. Все едно не съм сгрешила пътя или не съм забравила да тръгна. А може би някой ме е чакал. А аз съм гледала встрани.
А тъмнината би ли ме уплашила? Все я слагам в някакви ъгли като призрак който дебне. И сякаш нямам воля навънка да погледна. И като се захласна по тая светлина ще я изкарам крива за някоя загубена минута, на моята душа.
Ако все ровичкам, къде ще стигна? До пропилените си мигове.
Все търся грешка и може да не забележа, че днес ще имам шанс. Може би ще дойде нещо. Ще се промени и аз няма да забележа потънала в окайване.
Не съм грешник, нито пък ангел. Съвсем обикновено ми е. Това което съм желала си е земно. Не броя звезди. Не се събират в длан. Не развързват възел. И нищичко не пазят.
Ако обвинявам другите, ще изляза ангел. Все едно не съм сгрешила пътя или не съм забравила да тръгна. А може би някой ме е чакал. А аз съм гледала встрани.
А тъмнината би ли ме уплашила? Все я слагам в някакви ъгли като призрак който дебне. И сякаш нямам воля навънка да погледна. И като се захласна по тая светлина ще я изкарам крива за някоя загубена минута, на моята душа.
Ако все ровичкам, къде ще стигна? До пропилените си мигове.
Все търся грешка и може да не забележа, че днес ще имам шанс. Може би ще дойде нещо. Ще се промени и аз няма да забележа потънала в окайване.
Не съм грешник, нито пък ангел. Съвсем обикновено ми е. Това което съм желала си е земно. Не броя звезди. Не се събират в длан. Не развързват възел. И нищичко не пазят.
Много е хубаво,Руми! :)))
ОтговорИзтриване