събота, 19 февруари 2011 г.

Все бягам

Винаги съм си мислила, че ми трябва малко.
Дали когато погледнах не остана зад вратата, защото излязох да го търся. А може би там си ми е само метлата, с която изметох боклука. Нищо, че след него ще остане нищо.
После тръгнах да изкачвам планина за да го търся. Не се досетих, че може да е пораснало и аз да съм в него. И тъка да се търкалям безцелно в празното и да не го усещам.
Какво ли ми е трябвало, какво ли е сега или какво ще е? И аз не мога да го позная. Не мога и себе си или не искам.Ще се събирам или ще се изваждам?
Първо би трябвало да гледам в себе си и после...какво ми трябва? Понякога нещата се променят. Не незабелязано. Не съм ги погледнала и после се чудя сама на себе си, че се променям. Все бягам да търся онова малкото, което всеки ден ми трябва. А то е някъде в мен.

5 коментара:

  1. Да, Руми. Най-често това което търсим е в нас, но просто не го знаем.

    ОтговорИзтриване
  2. И важнато е да го видим навреме.

    ОтговорИзтриване
  3. Може би си много права, Руми, че първо в себе си трябва да погледнем... А това като, че ли е най-трудното за осъзнаване...

    ОтговорИзтриване
  4. И това става понякога с ужасно зъкаснение.

    ОтговорИзтриване
  5. Търсенето е това, което ни кара да вървим напред:) Има хора, които вечно търсят. Няма значение какво и къде, важен е процесът.

    ОтговорИзтриване