Като скитник без пътека, почукал на неразкрити врати. Вървял ту яростно, ту полека. А по закърпеното не вярвал, че ще боли. И сам ще гълта сълзите, защото са слабост. Не ключ към вратите.
Като пиявица, намерила си душа красавица. Ще се просмуква до болка. Но хубава и на изтърпяване.
Като бодли от роза, които искат да бодат без болка и да не бъдат изхвърляни и подарявани.
Като крадец. Ще влиза тайно по тъмно през мислите в забраненото и ще краде неизживяни мигове. А на сутринта ще е обикновена личност, която само гузно се оглежда сякаш е обрала един живот.
Като предател на себе си. Раздава всичко каквото има, дори не мисли за буквите на името си.
Като книга със различни страници, които никога не свършват но оставят белези.
Като пламък, който цял живот гори невидимо. Ако има кой да го усети без да се изгори, преди той да угасне или да се скрие в себе си.
Като пиявица, намерила си душа красавица. Ще се просмуква до болка. Но хубава и на изтърпяване.
Като бодли от роза, които искат да бодат без болка и да не бъдат изхвърляни и подарявани.
Като крадец. Ще влиза тайно по тъмно през мислите в забраненото и ще краде неизживяни мигове. А на сутринта ще е обикновена личност, която само гузно се оглежда сякаш е обрала един живот.
Като предател на себе си. Раздава всичко каквото има, дори не мисли за буквите на името си.
Като книга със различни страници, които никога не свършват но оставят белези.
Като пламък, който цял живот гори невидимо. Ако има кой да го усети без да се изгори, преди той да угасне или да се скрие в себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар