Любка Гугунчева винаги имаше гръб. Разбирате ме нали? Не такъв като неният на който майка и слагаше един прът отзад за да върви изправена уж, но тя вървеше като истукана пуйка. А когато го смъкнеха за малко, пак се привеждаше като двугърба камила. Ма нямаше изкривяване. Ходиха по клиники и мериха. Просто Любка си гледаше в земята да не настъпи някое животинско лайно. Живееха на село и там това бяха най- срещаните явления, след клюките. Но за тях ще си говорим друг път, че ще ни излязат писанията на другия край на земното кълбо.
Та за Любка. Поради честите явления из краката и, и нейното смятане за висше същество/ по настояване на майка и/ тя беше предприела драстични мерки. Почти винаги по носът и който мязаше на пръчка, която е расла през дупките на мрежа/ отсам и от там/ имаше щипки за пране. Поради тази екстремна и жизненообразна функция, майка и винаги беше върха на пилчарника, патарника и двайсете магарета на селото в патардията пред Гугун Наместников-баща и. А той беше този ГРЪБ.
Забравих да спомена, че тези действия се развиваха, когато Любка беше на пет и се мислеше вече за Барбароса. А баща и беше малкият лъч на царя. Беше си изтрил ланските червени цървули и сега яростно ходеше из селото да облъчва с царски доспехи.
След поредното защипване на височайшия нос и на мозъка на на Гугун от крясъци, той реши. Време е да се използва това което има зад гърбът си, макар и за осемстотин дни. Току се изтъпанчи стария самосвал на селото пред малката им къща и хоп в града.
Любка пак гледаше в краката си. Този път нямаше животни с които да се оправдае, че защипва ягешкият си нос. Погледа и се дразнеше от скъсаните обувки, миришели и на бедност. А Гугун усетил се накъде вървят нещата беше се подпрял в следващото пристрояване на тройната прозалиция. Въобще нямаше и следа от оня на село. Станал беше консултант на " Различното бъдеще в един от нас на основата на размазаната точка".
По някое време спря някаква черна кола. Натовари семейство Гугунчеви и хоп в столицата.
От тук, натам нищо не спря Любка. Първо тя знаеше, че този грЪб нито ще е все така млад, нито вечен. Затова реши да направи като общото стадо/ това всички ли чуха, тихо че все още баща и е...не е овца/.
Носът и, това омразно нещо изхвърча на първата секунда / така и не научи мярка за време/. Имаше достатъчно пари и въпреки, че я приемаха такава тя продължи да се пласира. И тъкмо навреме.
Тройните се разхвърчаха като пилци из трънаци и който нямаше як гръб, залитна. Или започна да лази при новите. Обаче Гугун този път не можа. Любка имаше друг гръб и окото и не мигна за баща и. Не нейният разбира се.Сега беше изправен на високи токчета. Абе само по очите, ще я... Не, и тях смени с котешко зелено. Нейните били кафеви, кравешки.
Наигра се на манекенка, на певица и все на бис естествено. В момента се кандидатира за президент. Под попечителството на" ШултиГруп". Нямала нищо неестесвено по себе си. А и другите политици ползват спонсор. Някой да е разглеждал под лупа кой колко има в главата и какъв му е спонсора. Важен е гърбът/спонсора/.
Та за Любка. Поради честите явления из краката и, и нейното смятане за висше същество/ по настояване на майка и/ тя беше предприела драстични мерки. Почти винаги по носът и който мязаше на пръчка, която е расла през дупките на мрежа/ отсам и от там/ имаше щипки за пране. Поради тази екстремна и жизненообразна функция, майка и винаги беше върха на пилчарника, патарника и двайсете магарета на селото в патардията пред Гугун Наместников-баща и. А той беше този ГРЪБ.
Забравих да спомена, че тези действия се развиваха, когато Любка беше на пет и се мислеше вече за Барбароса. А баща и беше малкият лъч на царя. Беше си изтрил ланските червени цървули и сега яростно ходеше из селото да облъчва с царски доспехи.
След поредното защипване на височайшия нос и на мозъка на на Гугун от крясъци, той реши. Време е да се използва това което има зад гърбът си, макар и за осемстотин дни. Току се изтъпанчи стария самосвал на селото пред малката им къща и хоп в града.
Любка пак гледаше в краката си. Този път нямаше животни с които да се оправдае, че защипва ягешкият си нос. Погледа и се дразнеше от скъсаните обувки, миришели и на бедност. А Гугун усетил се накъде вървят нещата беше се подпрял в следващото пристрояване на тройната прозалиция. Въобще нямаше и следа от оня на село. Станал беше консултант на " Различното бъдеще в един от нас на основата на размазаната точка".
По някое време спря някаква черна кола. Натовари семейство Гугунчеви и хоп в столицата.
От тук, натам нищо не спря Любка. Първо тя знаеше, че този грЪб нито ще е все така млад, нито вечен. Затова реши да направи като общото стадо/ това всички ли чуха, тихо че все още баща и е...не е овца/.
Носът и, това омразно нещо изхвърча на първата секунда / така и не научи мярка за време/. Имаше достатъчно пари и въпреки, че я приемаха такава тя продължи да се пласира. И тъкмо навреме.
Тройните се разхвърчаха като пилци из трънаци и който нямаше як гръб, залитна. Или започна да лази при новите. Обаче Гугун този път не можа. Любка имаше друг гръб и окото и не мигна за баща и. Не нейният разбира се.Сега беше изправен на високи токчета. Абе само по очите, ще я... Не, и тях смени с котешко зелено. Нейните били кафеви, кравешки.
Наигра се на манекенка, на певица и все на бис естествено. В момента се кандидатира за президент. Под попечителството на" ШултиГруп". Нямала нищо неестесвено по себе си. А и другите политици ползват спонсор. Някой да е разглеждал под лупа кой колко има в главата и какъв му е спонсора. Важен е гърбът/спонсора/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар