понеделник, 28 февруари 2011 г.

Ще спирам

Спирам да марширувам.
Преди сякаш беше лесно. Надбягвах си стъпките и не спазвах строя. Но някак си ми отиваше да се деля и да карам по своя ход. Не това. Просто свободата я държах под езика си, в силите на младостта. Тази на волята, на своето решение и място.
Сега пак се деля. Нали духът ми е същият. Все съм извън строя. Някак не ми е да ме командват. Те не съветват. Изживяват се като център. Мислят си, че аз ще вървя вместо тях, срещу вятъра.
Имам надбягано. Може и да съм го изпреварила. Вече искам да спра, на мен ми стига.
Трябва да не марширувам. Правила съм го несъзнателно. Сякаш с единия крак само, с другия леко встрани. Само, че преди беше лесно. И упреци, упреци, думи с марш и без.
Парченцето свобода е сладко нещо, но за сам. Там няма как да те командват и почти всички изчезват. Трудно е да си свободен, но аз си искам парченцето свобода.
То не може за постоянно,но от време на време поне ще спирам да марширувам.

1 коментар: